1

С жалбата си Европейският парламент иска отмяна на решението на Общия съд на Европейския съюз от 7 юни 2023 г., TC/Парламент (T‑309/21, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2023:315), с което последният уважава частично жалбата на TC и отменя решението на генералния секретар на Европейския парламент от 16 март 2021 г., с което се установява вземане по отношение на TC за сума, която е платена неправомерно като разноски за парламентарни сътрудници, и се разпорежда възстановяването на тази сума (наричано по-нататък „спорното решение“), и дебитно известие № 7010000523 от 31 март 2021 г. (наричано по-нататък „дебитното известие“), в частта им, в която се разпорежда възстановяването от TC на възнагражденията, социалните разходи и пътните разноски, свързани с работата на неговия акредитиран парламентарен сътрудник А в периода от 22 май 2015 г. до 31 март 2016 г., в размер на 50754,54 евро.

2

Член 6, параграф 1 от Акта за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори, приложен към Решение 76/787/EОВС, EИО, Eвратом (ОВ L 278, 1976 г., стр. 1), изменен с Решение 2002/772/ЕО, Евратом на Съвета от 25 юни 2002 г. и 23 септември 2002 г. (ОВ L 283, 2002 г., стр. 1) (наричан по-нататък „Актът за избирането“), гласи:

„Членовете на Европейския парламент гласуват индивидуално и лично. Те не могат да бъдат обвързвани с каквито и да било инструкции и не могат да поемат задължителен мандат“.

3

Член 2 от Решение 2005/684/ЕО, Евратом на Европейския парламент от 28 септември 2005 година за приемане на Устав на членовете на Европейския парламент (OB L 262, 2005 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 6, стр. 28) (наричано по-нататък „уставът“) предвижда в параграф 1:

„Членовете на Европейския парламент са свободни и независими“.

4

Съгласно член 4 от устава „[д]окументите и електроните записи, получени, изготвени или изпратени от даден член на Европейския парламент, не се считат за парламентарни документи, освен ако не са внесени по реда, предвиден в Правилника за дейността“.

5

Член 21 от устава гласи:

„1.   Членовете на Европейския парламент имат право на помощ от лични сътрудници, които те могат свободно да избират.

2.   Парламентът покрива ефективно поетите разходи от членовете на Европейския парламент при наемането на такива лични сътрудници.

3.   Парламентът определя условията за упражняване на това право“.

6

Член 33, параграфи 1 и 2 от Решение на Бюрото на Европейския парламент от 19 май 2008 година и от 9 юли 2008 година за установяване на мерки по прилагане на устава на членовете на Европейския парламент (ОВ C 159, 2009 г., стр. 1, наричано по-нататък „мерките по прилагане“) предвижда:

„1.   Членовете на ЕП имат право на помощ от лични сътрудници, които подбират свободно. Парламентът покрива действителните разноски, които възникват изцяло и изключително от наемането на един или повече сътрудници или от използването на техните услуги, в съответствие с настоящите мерки по прилагане и при определените от Бюрото условия.

2.   Могат да бъдат поети единствено разноските, отговарящи на необходимата помощ, пряко свързана с упражняването на мандата на членовете на ЕП. Тези суми в никакъв случай не могат да покриват разноските, свързани със сферата на личния живот на члена на ЕП“.

7

Член 68 от мерките по прилагане гласи:

„1.   Суми, недължимо платени съгласно настоящите мерки по прилагане, са основание за предявяване на искане за възстановяване на надвзети суми. Генералният секретар разпорежда сумите да бъдат възстановени от страна на съответния член на ЕП.

2.   Решението за възстановяване се взема, като се отчита действителното изпълнение на мандата на члена на ЕП и правилното функциониране на Парламента, като генералният секретар първо изслушва съответния член на ЕП.

3.   Настоящият член се прилага и по отношение на бившите членове на ЕП и трети лица“.

8

Съображение 4 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 2016 г., стр. 1) предвижда:

„Обработването на лични данни следва да е предназначено да служи на човечеството. Правото на защита на личните данни не е абсолютно право, а трябва да бъде разглеждано във връзка с функцията му в обществото и да бъде в равновесие с другите основни права съгласно принципа на пропорционалност. […]“.

9

Съгласно член 6, параграф 1 от този регламент:

„Обработването е законосъобразно, само ако и доколкото е приложимо поне едно от следните условия:

[…]

Буква е) на първа алинея не се прилага за обработването, което се извършва от публични органи при изпълнението на техните задачи“.

10

Съображения 5 и 22 от Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО (ОВ L 295, 2018 г., стр. 39), гласят:

[…]

11

Член 4 от този регламент е озаглавен „Принципи, свързани с обработването на лични данни“ и предвижда в параграф 1:

„Личните данни:

[…]

[…]

[…]“.

12

Член 9 от посочения регламент е озаглавен „Предаване на лични данни на установени в Съюза получатели, различни от институции и органи на Съюза“ и гласи:

„1.   Без да се засягат членове 4—6 и член 10, лични данни се предават само на установени в Съюза получатели, различни от институции и органи на Съюза, ако:

2.   Когато администраторът започва предаването по силата на настоящия член, той доказва, че предаването на лични данни е необходимо и пропорционално за целите на предаването, като прилага критериите, определени в параграф 1, буква а) или буква б).

3.   Институциите и органите на Съюза съгласуват правото на защита на личните данни с правото на достъп до документи в съответствие с правото на Съюза“.

13

Член 26 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз в редакцията му, приложима към спора (наричан по-нататък „Правилникът“), предвижда:

„Служебното досие на длъжностното лице съдържа:

Документите се завеждат, номерират и класират по пореден номер; документите по буква а) не могат да бъдат използвани или противопоставяни от институцията срещу длъжностното лице, освен ако са му били съобщени преди завеждането им.

Съобщаването на всеки документ на длъжностното лице се удостоверява с неговия подпис или при невъзможност — с препоръчано писмо, адресирано до последния адрес, съобщен от длъжностното лице.

Служебно досие на длъжностното лице не съдържа данни за неговите политически, профсъюзни, философски или религиозни възгледи и дейности, расов или етнически произход или сексуална ориентация.

Въпреки това предходната алинея не забранява в досието да бъдат включени административни актове и документи, които са известни на длъжностното лице и са необходими за прилагането на настоящия правилник.

За всяко длъжностно лице има само едно служебно досие.

Длъжностното лице има право дори и след прекратяване на служебното правоотношение да се запознава с всички документи, съдържащи се в досието му, и да прави извлечения от тях.

Служебното досие е поверително и в него могат да се правят справки само в кабинетите на администрацията или по защитена електронна връзка. Независимо от това, досието се изпраща на Съда на Европейския съюз, ако бъде заведено дело, отнасящо се до длъжностното лице“.

14

Член 1 от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз в редакцията им, приложима към спора (наричани по-нататък „УРДС“), гласи:

„Настоящите Условия за работа се прилагат по отношение на служителите, наети по договор от Съюза. Тези служители са:

[…]

[…]“.

15

Член 5а от УРДС предвижда:

„За целите на настоящите Условия за работа, за „акредитирани парламентарни сътрудници“ се считат лицата, избрани от един или повече членове на ЕП и наети на работа по силата на пряк договор с Европейския парламент, за да предоставят пряко помощ, в сградите на Европейския парламент в едно от трите работни места на ЕП, на съответния(те) член или членове на ЕП при изпълнението на функциите им на членове на Европейския парламент, под тяхно ръководство и контрол и при отношения на взаимно доверие, което произтича от правото на свободен избор на сътрудници, предвидено в член 21 от [устава].

16

От член 127, първо изречение от УРДС следва, че членове 11—26а от Правилника се прилагат по аналогия към акредитираните парламентарни сътрудници.

17

Обстоятелствата по спора са изложени в точки 2—26 от обжалваното съдебно решение и могат да бъдат обобщени, както следва.

18

На 22 май 2015 г. на основание член 5а от УРДС Парламентът сключва с A договор за акредитиран парламентарен сътрудник на пълно работно време в Брюксел (Белгия) за оказване на помощ на TC — член на тази институция, до края на седмия парламентарен мандат.

19

На 25 февруари 2016 г. TC иска от органа, оправомощен да сключва договорите за назначаване в Парламента (наричан по-нататък „ООСД“), да прекрати този договор поради различни мотиви, свързани със загубата на доверие, сред които отсъствия без основателна причина и неспазване на правилата относно разрешенията за упражняване на външна дейност.

20

След неуспеха на опит за постигане на помирение, на 24 юни 2016 г. ООСД уведомява А за решението си да прекрати посочения договор поради разрушаване на връзката на доверие, тъй като А не е спазил правилата относно разрешенията за упражняване на външна дейност.

21

На 14 април 2017 г. А подава жалба за отмяна на това решение от 24 юни 2016 г. пред Общия съд.

22

С решение от 7 март 2019 г., L/Парламент (T‑59/17, наричано по-нататък „решение L/ПарламентEU:T:2019:140), Общият съд отменя посоченото решение. В решението си Общият съд констатира, че от доказателствата по преписката е видно, че TC е знаел за външната дейност на А и че е бил нейният пряк инициатор. Поради това Общият съд приема, че мотивът, изтъкнат от ООСД, за да обоснове решението си, а именно разрушаването на връзката на доверие, не изглежда правдоподобен. Според Общия съд ООСД е допуснал явна грешка в преценката, като е уважил искането на TC за прекратяване на договора на А на това основание. TC не е бил страна по делото, по което е постановено това съдебно решение.

23

С писмо от 8 юни 2020 г., съставено на английски език и изпратено по електронна поща на 30 юли 2020 г., генералният секретар на Парламента уведомява TC за започването на процедура по възстановяване на недължимо платени суми на основание член 68 от мерките по прилагане в общ размер на 78838,21 евро във връзка с парламентарната помощ, предоставена на TC от А. Генералният секретар на Парламента приканва TC да представи в срок от два месеца становище и доказателства, с които да опровергае предварителните изводи на Парламента относно външната дейност, която А е упражнявал с негово знание и под негово ръководство от 22 май 2015 г. до 22 ноември 2016 г., и да докаже, че през същия период А действително е изпълнявал функциите на акредитиран парламентарен сътрудник.

24

От точка 13 от обжалваното съдебно решение е видно, че с електронно писмо от 4 август 2020 г. TC е поискал от Парламента да му предостави

25

На 4 септември 2020 г. генералният секретар на Парламента изпраща на TC писмо, съставено на литовски език с дата 3 септември 2020 г., което по същество е идентично със съдържанието на писмото от 8 юни 2020 г., посочено в точка 23 от настоящото решение. Към това писмо от 3 септември 2023 г. са приложени препис от решението L/Парламент, и разчетът на сумите, платени от Парламента на А.

26

На 22 септември 2020 г. TC напомня на Парламента за искането, посочено в точка 24 от настоящото решение, и освен това иска от него да му предостави протокола от помирителната процедура между него и А на литовски език, както и копие от „всички електронни писма от 2015 г., 2016 г. и 2019 г.“

27

С писмо от 29 октомври 2020 г. TC изпраща на Парламента предварителните си бележки, както и някои документи, като същевременно иска да му се разреши да представи допълнителна информация и доказателства на по-късен етап.

28

С електронно писмо от 20 ноември 2020 г. TC отново иска от Парламента информацията, която е поискал с електронните си писма от 4 август 2020 г. и 22 септември 2020 г., и по-специално данните относно достъпа на А до Парламента и копия от електронните писма от 2015 г., 2016 г. и 2019 г.

29

С електронно писмо от 24 ноември 2020 г. TC изпраща на Парламента становище и доказателства в допълнение към тези, които му е изпратил с писмото си от 29 октомври 2020 г.

30

С електронно писмо от 27 ноември 2020 г. генералният директор на Генерална дирекция по финанси на Парламента (наричан по-нататък „генералният директор по финансите“) уведомява TC, че определеният му срок за представяне на становището му и доказателствата му в рамките на процедурата по възстановяване, уредена в член 68 от мерките по прилагане, е изтекъл на 4 ноември 2020 г., но че ако желае да се запознае с информация относно А, може да се обърне към две лица, чиито електронни адреси предоставя, без такива искания да могат да окажат влияние върху тази процедура.

31

С електронно писмо, изпратено до Парламента на 1 декември 2020 г., TC оспорва твърденията, съдържащи се в електронното писмо от 27 ноември 2020 г. Освен това той отправя исканията си за предоставяне на документи до посочените в това електронно писмо лица.

32

С писмо от 8 януари 2021 г. (наричано по-нататък „писмото от 8 януари 2021 г.“) генералният директор по финансите изпраща на TC протокола, посочен в точка 26 от настоящото решение, но отказва да му даде достъп до другите поискани документи. Освен това определя на TC петнадесетдневен срок, за да представи допълнително становище, което TC представя на 21 януари 2021 г.

33

Със спорното решение генералният секретар на Парламента приема, че сумата от 78838,21 евро е била неправомерно поета от тази институция във връзка с работата на А за периода от 22 май 2015 г. до 22 ноември 2016 г. и че тя трябва да бъде възстановена от TC в приложение на член 68, параграф 1 от мерките по прилагане. При това положение на 31 март 2021 г. генералният директор по финансите, в качеството си на оправомощен разпоредител с бюджетни кредити, издава дебитно известие, с което разпорежда на TC да възстанови тази сума, и го приканва да я плати най-късно до 30 май 2021 г. На 31 март 2021 г. генералният директор по финансите изпраща на TC спорното решение и дебитното известие.

34

На 24 май 2021 г. TC подава в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на спорното решение и на дебитното известие. В подкрепа на жалбата си той излага пет основания.

35

На първо място, от точки 27 и 28 от обжалваното съдебно решение е видно, че след проверка, извършена в контекста на делото, по което е постановено това съдебно решение, Парламентът е констатирал, че през март 2016 г. е решил да спре изплащането на възнаграждения и пътни разноски на А, считано от 1 април 2016 г. Вследствие на това на 8 ноември 2022 г. генералният секретар на Парламента оттегля спорното решение ex tunc в частта му, която се отнася до общата сума от 28083,67 евро. На 15 ноември 2022 г. е издадено кредитно известие за същата сума.

36

От точки 32 и 36—42 от мотивите и от точка 1 от диспозитива на обжалваното съдебно решение е видно също, че по искане на Парламента и след изслушване на становището на TC Общия съд е констатирал, че предметът на делото е отпаднал и че не следва да се произнася по същество по законосъобразността на спорното решение и на дебитното известие, в частта, в която се отнасят до възнагражденията, социалните разходи и пътните разноски, свързани с наемането на А на работа в периода между 1 април и 22 ноември 2016 г. за сумата от 28083,67 евро.

37

На второ място, след като в точки 45—53 от обжалваното съдебно решение припомня правилата относно поемането на разноските за парламентарни сътрудници и възстановяването на недължимо платените на това основание суми, както и свързаната с тях съдебна практика, в точки 54—66 от това решение Общият съд разглежда първото основание за обжалване, а именно нарушение на принципа за спазване на разумен срок, и го отхвърля по същество.

38

На трето и последно място Общият съд разглежда второто основание за обжалване, а именно нарушение на правото на изслушване, на правото на достъп до документите и на задължението за мотивиране, предвидени в член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“). В този контекст той разглежда и някои доводи, обобщени в точки 70 и 71 от обжалваното съдебно решение, които TC е изтъкнал в рамките на първото си основание за обжалване.

39

В точки 74—79 от обжалваното съдебно решение Общият съд разглежда довода на Парламента, обобщен в точка 73 от това съдебно решение, че TC не може да оспорва отговора, който му е даден от генералния директор по финансите в писмото от 8 януари 2021 г., тъй като двумесечният срок, предвиден в член 263, шеста алинея ДФЕС за обжалване на съдържащото се в това писмо решение, е изтекъл.

40

Както следва от точки 78—80 от обжалваното съдебно решение, Общият съд приема, че това писмо съдържа отговора на Парламента на искането на TC за представяне на документи, които счита за необходими, за да докаже, че А действително е изпълнявал функциите на акредитиран парламентарен сътрудник през периода от 22 май 2015 г. до 22 ноември 2016 г. Общият съд приема също, че този отговор се вписва в рамките на процедурата по възстановяване на недължимо платените суми. Поради това той приема, че в жалбата си срещу спорното решение и дебитното известие TC може да се позове на нередностите, които според него засягат посоченото писмо, поради което доводите на TC относно същото писмо са допустими.

41

При разглеждането по същество на второто основание за обжалване и на някои доводи, изтъкнати в рамките на първото ѝ основание, в точка 87 от обжалваното съдебно решение Общият съд констатира, че с електронни писма от 4 август, 22 септември и 20 ноември 2020 г. TC е поискал от Парламента да му предостави няколко документа, а именно:

42

В точка 88 от обжалваното съдебно решение Общият съд констатира, че Парламентът е предал на TC този протокол, както и документите относно прекратяването на договора на А. За разлика от това според Общия съд с писмото от 8 януари 2021 г. Парламентът е отказал да предаде на TC другите документи, посочени в предходната точка от настоящото решение.

43

В точка 90 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че когато член на Парламента е приканен да представи доказателства, че акредитиран парламентарен сътрудник е работил за него във връзка с неговия парламентарен мандат, този член на Парламента може, въз основа на правото на изслушване, да поиска от институциите, органите и агенциите на Съюза да предоставят доказателствата, с които те разполагат и които той смята за релевантни. Според Общия съд, когато Парламентът получава такова искане, той не може да откаже да предостави исканите данни, без да наруши правото на изслушване, освен ако посочи мотиви в подкрепа на този отказ, които могат да се считат за обосновани с оглед, от една страна, на обстоятелствата по конкретния случай, и от друга страна, на приложимите правила.

44

Ето защо, както е видно от точка 91 от обжалваното съдебно решение, Общият съд приема, че трябва да разгледа въпроса дали мотивите, които Парламентът изтъква в писмото от 8 януари 2021 г., за да не предостави на TC поисканите от него данни, са обосновани.

45

Първо, Общият съд разглежда мотивите, които Парламентът посочва, за да отхвърли искането на TC за предоставяне на „всички електронни писма от 2015 г., 2016 г. и 2019 г.“ и кореспонденцията между него и компетентните служби на Парламента във връзка с работата на А.

46

В точка 92 от обжалваното съдебно решение Общият съд констатира, че Парламентът е отхвърлил това искане с мотива, че съгласно неговата политика съхраняването на електронните съобщения е ограничено до 90 дни и по изключение до една година. Парламентът допълва, че електронните писма след 2019 г. могат да бъдат предоставени, но те не са релевантни, тъй като не се отнасят до периода, през който се предполага, че А е работил за TC.

47

В това отношение в точка 95 от обжалваното съдебно решение Общият съд отбелязва, че от началото на 2016 г. Парламентът е узнал за конфликтното положение между TC и A по отношение на въпроса дали последният е упражнявал дейността си при спазване на правилата за парламентарните сътрудници. Ето защо, според Общия съд, още от този момент Парламентът е трябвало да осигури съхраняването на електронните писма, с които може да се установи точното естество на дейността на А по време на процедурата за уволнение, а ако тя доведе до други съдебни или административни производства, като например процедура по възстановяване на суми — да ги съхранява, докато тези други производства не са приключили.

48

В точки 100 и 101 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля довода на Парламента, че членовете на Парламента трябва да съхраняват електронните си писма, като създадат лични досиета, позволяващи архивирането им за неограничено време, както Парламентът приканил членовете на Парламента да направят това в три съобщения, които им изпратил на 14 юни 2014 г., 13 октомври 2014 г. и 30 март 2015 г. Общият съд приема, че възможността за лично архивиране не може да води до освобождаване на Парламента от задължението да осигури съхраняването на всяко релевантно електронно писмо и да изпрати така съхранените електронни писма, когато в съответствие с правото на изслушване до Парламента е отправено искане в този смисъл от съответния член на Парламента, спрямо когото е образувана процедура по възстановяване на суми поради неправомерно използване на разноските за парламентарни сътрудници.

49

Общият съд добавя, от една страна, в точка 102 от обжалваното съдебно решение, че Парламентът не е доказал, че тези съобщения са били доведени до знанието на TC. По-специално, що се отнася до съобщението от 14 юни 2014 г., Общият съд отбелязва, че то е било адресирано до „новопристигналите“, сред които не е бил TC, тъй като той е бил член на Парламента преди тази дата.

50

От друга страна, в точка 103 от обжалваното съдебно решение Общият съд констатира, че Парламентът не е посочил никаква причина, която да може да обоснове отказа му да изпрати на TC кореспонденцията му с компетентните служби на Парламента.

51

Въз основа на тези съображения в точка 104 от обжалваното съдебно решение Общият съд констатира, че мотивите, които Парламентът посочва, за да отхвърли искането на TC за предоставяне на „всички електронни писма от 2015 г., 2016 г. и 2019 г.“ и кореспонденцията между него и компетентните служби на Парламента във връзка с работата на А не са обосновани.

52

Второ, в точки 105—124 от обжалваното съдебно решение Общият съд анализира мотивите, които Парламентът изтъква, за да обоснове отхвърлянето на искането на TC за предоставяне на „личното досие“ на А, включително всички документи, свързани с назначаването и работата му, както и информация за броя на случаите, в които е поискана защита от Парламента за А, и данните за присъствието му, които могат да бъдат извлечени от картата му за достъп до Парламента.

53

В точка 105 от обжалваното съдебно решение Общият съд отбелязва, че Парламентът е обосновал отказа си да предостави това досие, тези документи, тази информация и тези данни, като е изтъкнал, че предаването им противоречи, от една страна, на Регламент 2018/1725, и от друга страна, на член 26 от Правилника. Освен това в точка 106 от това съдебно решение Общият съд констатира, че генералният директор по финансите е посочил на TC, че действията на служителите по сигурността на Парламента не се регистрират официално и че данните за използването на картите за достъп до Парламента се съхраняват за максимален срок от четири месеца.

54

Най-напред в точки 107—118 от обжалваното съдебно решение Общият съд разглежда мотива, свързан с Регламент 2018/1725. В това отношение в точки 110 и 111 от това решение той отбелязва, че след като поисканите от TC данни е трябвало да се използват за защитата му в рамките на процедурата по възстановяване на суми, не може да се счита, че тези данни попадат в приложното поле на член 9, параграф 1, буква а) или б) от Регламент 2018/1725. В точка 113 от посоченото решение обаче Общият съд приема, че „[п]редвид значението, което се признава на правото на изслушване в правния ред на Съюза, обстоятелството, че такива доказателства могат да се намират в „личното досие“ на [А], само по себе си не може да бъде пречка тези доказателства да бъдат предоставени на [TC], за да му се даде възможност да изложи надлежно и ефективно становището си, както изисква съдебната практика, в рамките на упражняването на посоченото право“.

55

В точки 114—116 от същото решение той добавя, че правото на защита на личните данни не е абсолютно право, а трябва да бъде разглеждано във връзка с функцията му в обществото и на това основание да бъде в равновесие с другите основни права в рамките на подход, който предоставя на всяко от засегнатите права полагащото му се място в правния ред на Съюза с оглед на фактите по делото, в съответствие с принципа на пропорционалност. Според Общия съд необходимостта да се осигури такова равновесие е подчертана от законодателя на Съюза в съображение 4 от Регламент 2016/679, на който Регламент 2018/1725 е „еквивалентен“, що се отнася до защитата на личните данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, както се посочва в съображение 5 от последния регламент.

56

В точка 117 от обжалваното съдебно решение Общият съд заключава, че не може да се приеме, че Парламентът може да покани TC да вземе надлежно и ефективно становище по доказателствата, съдържащи се евентуално в досието на А, без да му даде достъп до тези доказателства, след като претегли, от една страна, интереса на А отнасящите се до него данни да не бъдат предадени на трети лица, и от друга страна, интереса на TC да представи надлежно и ефективно становището си в рамките на образуваната срещу него процедура по възстановяване на суми. В точка 118 от това решение обаче Общият съд констатира, че по отношение на TC Парламентът не е предприел такъв подход.

57

По-нататък, що се отнася до мотива, свързан с член 26 от Правилника, в точка 121 от обжалваното съдебно решение Общият съд отбелязва, че доколкото е необходимо, за да може TC да упражни правото си на изслушване, поверителността на документите, съдържащи се в служебното досие на A, не може да се противопостави на TC, който впрочем е автор на някои от съответните документи в качеството си на пряк ръководител на A. В точка 122 от това решение Общият съд добавя, че като се позовава на посочения член 26, Парламентът неправилно не е взел предвид интереса на TC да получи достъп до някои документи от служебното досие на А, за да представи надлежно становището си в рамките на образуваната срещу него процедура по възстановяване на суми.

58

Накрая, що се отнася до мотива, свързан с данните за използването на картата на А за достъп до Парламента, Общият съд отбелязва в точка 123 от обжалваното съдебно решение, че по причини, подобни на изложените в точки 100 и 101 от това решение, обобщени в точка 48 от настоящото решение, Парламентът е трябвало да вземе необходимите мерки, така че тези данни да се съхраняват за период, по-дълъг от четири месеца, след като уволнението на А е довело до съдебно производство и срещу члена на Парламента, за когото Парламентът е наел на работа А, е образувана процедура по възстановяване на разноските за парламентарни сътрудници.

59

Ето защо в точка 124 от обжалваното съдебно решение Общият съд потвърждава, че не могат да се считат за обосновани мотивите, които Парламентът изтъква, за да отхвърли искането на TC относно „личното досие“ на [А] (всички документи, свързани с назначаването и работата му)“, включително информация за броя на случаите, в които е поискана защита от Парламента за А, и данните за присъствието му, които могат да бъдат извлечени от картата му за достъп до Парламента.

60

Трето, в точки 126—128 от обжалваното съдебно решение Общият съд разглежда мотивите, които Парламентът изтъква, за да отхвърли искането на TC за предоставяне на преписката по делото, по което е постановено решение L/Парламент. В това отношение в точка 125 от обжалваното съдебно решение Общият съд констатира, че това искане е отхвърлено от Парламента с мотива, че предоставянето на посочената преписка противоречи на член 9 от Регламент 2018/1725 и че в рамките на производството пред Общия съд A е получил анонимност.

61

Що се отнася до мотива, свързан с член 9 от Регламент 2018/1725, Общият съд препраща към точки 112—118 от обжалваното съдебно решение, обобщени в точки 54—56 от настоящото решение. Освен това Общият съд посочва, че анонимността предоставена на А по делото, по което е постановено решение L/Парламент, има за цел да не се разкрива името на страна по спора или това на други лица, посочени в рамките на съответното производство, или пък други данни в обществено достъпните документи по делото и не се отнася до поверителността на доказателствата, приложени към преписката по това производство извън него в рамките на отношенията между страните и трети лица. От това Общият съд заключава в точка 129 от обжалваното съдебно решение, че приетото от Общия съд в решение L/Парламент по отношение на анонимността не забранява на Парламента да предостави на TC разменените документи в хода на последната процедура, които могат да бъдат релевантни за упражняването от TC на правото му на изслушване.

62

В заключение в точки 130 и 131 от обжалваното съдебно решение Общият съд отбелязва, че мотивите, изтъкнати от Парламента в писмото му от 8 януари 2021 г., са неоснователни или недостатъчни и че тъй като Парламентът не е обосновал надлежно отказа си да предостави на TC документите, които могат да му дадат възможност да упражни надлежно и ефективно правото си на изслушване, гарантирано в член 41, параграф 2, буква а) от Хартата, в рамките на започнатата срещу него процедура по възстановяване на суми, изплатени като разноски за парламентарни сътрудници не може да се изключи, че той е бил лишен от възможност да осигури по-добре защитата си. При това положение Общият съд уважава второто основание в частта относно нарушение на правото на изслушване, и без да разглежда останалите основания и доводи, изтъкнати от TC, отменя спорното решение и дебитното известие в частта, в която се отнасят до възнагражденията, социалните разходи и пътните разноски, свързани с работата на A в периода от 22 май 2015 г. до 31 март 2016 г.

63

Парламентът иска от Съда:

64

TC иска от Съда да отхвърли жалбата и да осъди Парламента да заплати съдебните разноски.

65

В подкрепа на жалбата си Парламентът изтъква пет основания. Първото основание е несъобразяване с предмета на спора в първоинстанционното производство и с подготвителния характер на писмото от 8 януари 2021 г., нарушение на правото на изслушване, както и несъобразяване със съдебната практика относно последиците от процесуалните нарушения. Второто основание, разделено на три части, се отнася до съображенията на Общия съд относно електронните писма на TC от 2015 г., 2016 г. и 2019 г., както и до кореспонденцията между него и службите на Парламента, които водят до констатация за нарушение на правото на изслушване. Третото основание, разделено на четири части, се отнася до съображенията на Общия съд във връзка със служебното досие на A, данните за използването на картата му за достъп до Парламента и информацията за броя на случаите, в които във връзка с него е поискана намеса от службите за сигурност. Четвъртото основание се отнася до съображенията на Общия съд във връзка с преписката по делото, по което е постановено решение L/Парламент, които водят до констатация за нарушение на правото на изслушване. Петото основание се отнася до съображенията на Общия съд във връзка с правото на TC да поиска от Парламента въз основа на правото на изслушване да му предостави данни, позволяващи му да представи становище.

66

На първо място, следва да се разгледат заедно първата част от второто основание, както и третото и петото основание.

67

С първата част от второто си основание Парламентът оспорва мотивите, изложени в точки 2, 92—104, 130 и 131 от обжалваното съдебно решение, в които Общият съд е приел, че той не е зачел правото на TC да бъде изслушан, като не е запазил електронните си писма от 2015 г. и 2016 г. Според Парламента Общият съд се е основал на прекалено широко разбиране за правото на изслушване и е нарушил принципа на свободно упражняване на мандата на членовете на Парламента, произтичащ от член 6, параграф 1 от Акта за избирането и от член 2 от устава — принцип, който не допускал каквото и да било вмешателство или намеса на службите на Парламента в сферата на защита на членовете на Парламента. Освен това Общият съд не взел предвид принципа на свеждане на данните до минимум, закрепен в член 4, параграф 1, буква в) от Регламент 2018/1725.

68

Парламентът добавя, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел в точка 95 от обжалваното съдебно решение, че след като в началото на 2016 г. Парламентът е узнал за съществуването на конфликтно положение между TC и A, той е трябвало да съхранява електронните писма, от които може да се установи точното естество на дейностите на А. Парламентът оспорва и констатацията на Общия съд, че съобщението от 14 юни 2014 г., посочено в точки 98 и 102 от обжалваното съдебно решение, е предназначено за „новопристигналите“ членове на Парламента, сред които не е бил TC.

69

С третото си основание Парламентът оспорва точки 105—124, 130 и 131 от обжалваното съдебно решение. С първата част от това основание той изтъква, че мотивите относно член 9 от Регламент 2018/1725, изложени в точки 107—118 от това решение, са непоследователни. От една страна, Общият съд констатирал, че член 9, параграф 1 от Регламент 2018/1725 не допуска предаването на TC на данните за A, и от друга страна, той приел, че Парламентът е можел да предаде тези данни на TC. По този начин Парламентът бил поставен в положение, при което било невъзможно да се съобрази с обжалваното съдебно решение, както изисква член 266 ДФЕС.

70

С втората част от третото си основание Парламентът оспорва мотивите, изложени в точки 119—122, 124, 130 и 131 от обжалваното съдебно решение, във връзка с отказа на Парламента да предаде на TC служебното досие на А. Той изтъква, че член 26, последна алинея, първо изречение от Правилника не допуска каквото и да било предаване на данни, съдържащи се в служебното досие на А, тъй като справка с това досие може да се прави само в кабинетите на администрацията или по защитена електронна връзка. При всяко положение посоченото досие не можело да съдържа документи, позволяващи да се докаже действителността на извършената от A работа и съществуващата връзка между тази работа и изпълнението на мандата на TC.

71

С третата част от третото си основание Парламентът оспорва мотивите, изложени в точки 123, 124, 130 и 131 от обжалваното съдебно решение, в които Общият съд приема, че правото на изслушване задължава Парламента да вземе необходимите мерки за съхраняване на данните относно използването на картата на А за достъп до Парламента. Парламентът упреква Общия съд, че се е основал на прекалено широко разбиране за правото на изслушване и че е нарушил член 4, параграф 1, буква д) от Регламент 2018/1725.

72

С четвъртата част от третото си основание Парламентът оспорва мотивите, изложени в точки 124, 130 и 131 от обжалваното съдебно решение, за да се обоснове изводът на Общия съд, че Парламентът е нарушил правото на изслушване на TC, като не му е предоставил информация за броя на случаите, в които е поискана защита от Парламента за A. Парламентът упреква Общия съд, че не е взел предвид факта, че както е обяснено в писмото от 8 януари 2021 г., такава информация не е била регистрирана от генерална дирекция „Сигурност и защита“ на Парламента. При всички положения тази информация не била релевантна.

73

С петото си основание Парламентът твърди, че точки 90 и 91 от обжалваното съдебно решение са опорочени от грешка при прилагане на правото, тъй като Общият съд е приел, че въз основа на самото право на изслушване по член 41, параграф 2, буква а) от Хартата TC е можел да поиска да му се съобщят данните, които изглеждат релевантни, за да се докаже правомерното използване на съответните разноски за парламентарни сътрудници.

74

Според Парламента това съображение на Общия съд създава ново право на достъп до данните, с които разполага Парламентът, извън правото на достъп до документите, предвидено в член 41, параграф 2, буква б) от Хартата. В това отношение Общият съд не изложил мотивите, които обосновавали признаването на такова право, което не намирало никакво основание в член 41, параграф 2, буква а) от Хартата. От друга страна, това би довело до противоречие с общата структура на този член 41, параграф 2, който установявал в буква б), ясно определено и изчерпателно средство, позволяващо на заинтересованото лице да има достъп до всички отнасящи се до него данни по делото.

75

В отговор на първата част от второто основание, свързана с достъпа до електронните писма от 2015 г. и 2016 г., TC посочва, че от точки 94—102 от обжалваното съдебно решение е видно, че Общият съд е взел предвид изключителните обстоятелства по делото, за които бил характерен фактът, че от началото на 2016 г. Парламентът е бил запознат с конфликтното положение между TC и A, както и с неспазването от страна на последния на правилата, уреждащи дейността му. Според TC именно това конфликтно положение е обосновало образуването спрямо него на процедурата по възстановяване на суми. TC упреква Парламента, че не го е уведомил за намерението си да изтрие електронните си писма, които съдържали доказателството за извършената от A работа. Освен това TC счита, че доводите на Парламента във връзка с член 6, параграф 1 от Акта за избирането и член 2 от устава, са нови, тъй като не са били изтъкнати пред Общия съд. При всяко положение тези доводи не можело да бъдат приети, доколкото, от една страна, самото съхраняване на електронните писма на член на Парламента от последния, който управлява собствената си електронна система за кореспонденция, не може да се квалифицира като „намеса“, и от друга страна, Парламентът съхранява електронните писма на членовете на Парламента в продължение на 90 дни.

76

Що се отнася до доводите на Парламента във връзка с Регламент 2018/1725, TC изтъква, че Парламентът не е изложил подробности за начина, по който обработва личните данни, нито е обяснил как по-дълги периоди на съхранение на електронните писма биха могли да бъдат несъвместими с въведения с този регламент режим. Освен това принципът на свеждане на данните до минимум, предвиден в член 4, параграф 1, буква в) от посочения регламент, се отнасял до обема на обработваните данни, а не до срока на съхраняването им.

77

Освен това, въпреки отправената от Общия съд покана в този смисъл, Парламентът не приложил към преписката в първоинстанционното производство никакво доказателство, че TC се е запознал със съобщенията относно политиката на съхраняване на електронните писма, които впрочем били съставени на езици, които TC не владее. При това положение въпросът дали през 2014 г. той трябва да се счита за „новопристигнал“ член на Парламента, бил ирелевантен.

78

В отговор на първата част от третото основание TC изтъква, че в точки 115 и 116 от обжалваното съдебно решение Общият съд ясно е посочил, че Парламентът е бил длъжен да спазва Регламенти 2016/679 и 2018/1725, както и да обработва личните данни по начин, който му позволява да упражни правото си на изслушване. Що се отнася до втората, третата и четвъртата част от това основание, TC отбелязва, че всички данни, които е поискал и които Парламентът е отказал да му предостави, са можели пряко или косвено да послужат като доказателства на извършената от A работа.

79

В отговор на петото основание TC отбелязва, че Парламентът не е оспорил нито в писмото от 8 януари 2021 г., нито в хода на производството пред Общия съд правото му да получи информация и че се е позовал само на член 9 от Регламент 2018/1725. Според TC от това следва, че с посоченото основание Парламентът изтъква нови доводи, по които Общият съд не е имал възможност да се произнесе.

80

При всяко положение TC счита, че не следва да се прави разграничение между „право на информация“ и „право на изслушване“. По същество тези права били само съставни части на общото право на добра администрация, закрепено в член 41 от Хартата. Парламентът обаче приел, че не носи никакво задължение в рамките на процедурата по възстановяване на суми, изплатени като разноски за парламентарни сътрудници. Той унищожавал релевантните доказателства, с които разполагал, и след това искал от членовете на Парламента да представят същите доказателства, тъй като тежестта на доказване падала върху тях.

81

Освен това TC подчертава, че от практиката на Общия съд следва, че достъпът до административната преписка не може да бъде обусловен от искане на заинтересованото лице. Той счита, че в случая Парламентът е ограничил значително правото му да получи достъп до документите и да изложи ефективно становището си. Надлежното упражняване на правото на изслушване предполагало възможност за представяне на обосновани становища по доказателства, поне с някои от които Парламентът разполага. Последният, според TC, не можел да се ограничи само с покана до него да представи становището си, като зачете чисто формално правото му да бъде изслушан, без да му даде възможност да го упражни ефективно.

82

Най-напред, доколкото TC твърди, че в рамките на първата част от второто си основание, от една страна, и на петото си основание, от друга страна, Парламентът посочва нови доводи, които не са изтъкнати пред Общия съд, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика жалбоподателят е легитимиран да подаде жалба пред Съда на основания, произтичащи от самото обжалвано съдебно решение и насочени към оспорването от правна страна на неговата обоснованост (решение от 6 септември 2018 г., Чешка република/Комисия, C‑4/17 P, EU:C:2018:678, т. 24 и цитираната съдебна практика).

83

С първата част от второто си основание обаче Парламентът оспорва мотивите, изложени в обжалваното съдебно решение в подкрепа на констатацията в точка 131 от него, че Парламентът не е обосновал правилно отказа си да предостави на TC по-конкретно електронните си писма от 2015 г. и 2016 г.

84

Освен това с петото си основание Парламентът оспорва по същество основателността на мотива, изложен в точка 90 от обжалваното съдебно решение, че когато член на Парламента, приканен да обоснове извършената от неговия парламентарен сътрудник работа, поиска от Парламента да му предостави доказателства, с които разполага, които изглеждат релевантни, Парламентът не може да отхвърли това искане, без да наруши правото на изслушване на съответния член на Парламента, освен ако в подкрепа на този отказ не изтъкне мотиви, които могат да се считат за обосновани с оглед, от една страна, на обстоятелствата по делото и от друга страна, на приложимите правила.

85

И в двата случая става въпрос за основания и доводи, произтичащи от самото обжалвано съдебно решение, които съгласно цитираната в точка 82 от настоящото решение съдебна практика са допустими.

86

По същество, на първо място, що се отнася до мотива, изложен в точка 90 от обжалваното съдебно решение, оспорен от Парламента в рамките на петото му основание, следва да се припомни, че зачитането на правото на защита, закрепено в член 41, параграф 2 от Хартата, представлява основно право, което е неделима част от правния ред на Съюза. Това право включва по-специално правото на всяко лице да бъде изслушвано, преди срещу него да бъде предприета индивидуална мярка, която би имала неблагоприятни последици за него и правото на достъп до документите при зачитане на легитимните интереси, свързани с поверителността (вж. в този смисъл решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 98 и 99).

87

По-специално от практиката на Съда следва, че правото на изслушване, закрепено в член 41, параграф 2, буква а) от Хартата, трябва да се зачита във всяко производство, което може да доведе до приемане на увреждащ акт и гарантира на всяко лице възможността да изрази надлежно и ефективно становището си в хода на административната процедура и преди приемането на всяко решение, което може да засегне неблагоприятно интересите му (вж. в този смисъл решение от 18 юни 2020 г., Комисия/RQ, C‑831/18 P, EU:C:2020:481, т. 67 и цитираната съдебна практика).

88

Що се отнася до правото на достъп до документите, закрепено в член 41, параграф 2, буква б) от Хартата, то предполага да се даде възможност на заинтересованото лице да проучи всички документи, съдържащи се в преписката по разследването, които могат да бъдат относими към неговата защита. Тези документи обхващат както уличаващите, така и оневиняващите документи, с изключение на търговските тайни, вътрешните документи на съответната институция и други поверителни сведения (вж. в този смисъл решение от 25 октомври 2011 г., Solvay/Комисия, C‑110/10 P, EU:C:2011:687, т. 49 и цитираната съдебна практика).

89

Така от член 41, параграф 2 от Хартата и от цитираната в точки 86—88 от настоящото решение съдебна практика следва, че преди да изложи становището си във връзка с упражняването на правото си на изслушване, закрепено в този член 41, параграф 2, буква а), заинтересованото лице може въз основа на упражняването на правото, което му признава посоченият член 41, параграф 2, буква б), да поиска и да получи, при зачитане на легитимните интереси, свързани с поверителността и професионалната и служебна тайна, достъп до всички данни, съдържащи се в преписката, съставена от съответната администрация.

90

За разлика от това правото на изслушване трябва да се разграничава от правото да се поиска и получи достъп до всеки документ, който, макар да не се съдържа в тази преписка, е на разположение на съответната институция и е считан от заинтересованото лице за релевантен за неговата защита. Поради това член 41, параграф 2, буква б) от Хартата предвижда специално право, което гарантира на заинтересованото лице достъп до отнасящите се до него документи.

91

Особеностите на положението на член на Парламента, приканен да обоснове разноските за парламентарни сътрудници, направени спрямо него от Парламента, не могат да обосноват различно тълкуване на правото му на защита, закрепено в член 41 от Хартата.

92

Както е припомнил Общият съд в точка 89 от обжалваното съдебно решение, от член 33, параграфи 1 и 2 от мерките по прилагане следва, че членовете на Парламента, които искат Парламентът да поеме финансовите разходи, свързани с помощта на лични сътрудници, трябва да докажат, че тези разходи действително са направени и отговарят на необходимата помощ, пряко свързана с упражняването на техния мандат (решение от 4 юли 2024 г., SN/Парламент, C‑430/23 P, EU:C:2024:576, т. 47 и цитираната съдебна практика).

93

Не може обаче да се изключи възможността необходимите за представянето на това доказателство данни да са на разположение не на съответния член на Парламента, а на самия Парламент. В такъв случай е възможно този член на Парламента да не може да получи такива данни само въз основа на правото си по член 41, параграф 2, буква б) от Хартата да получи достъп до отнасящите се до него документи, които се намират на разположение на Парламента.

94

Всъщност, както по същество посочва генералният адвокат в точка 67 от заключението си, доколкото съответният член на Парламента следва да представи посоченото доказателство, преписката, съставена от Парламента, ще съдържа, поне на първо време, само данните в основата на искането, отправено до този член на Парламента, и по-специално справка за направените от Парламента спрямо него разноски за парламентарни сътрудници.

95

Всеки член на Парламента обаче познава работата, която извършва неговият парламентарен сътрудник, и следователно е в състояние да я опише, макар да не разполага с всички необходими доказателства в подкрепа на твърденията си.

96

Следователно, както отбелязва и генералният адвокат в точка 69 от заключението си, член на Парламента, до когото е отправено искане за обосноваване на направените спрямо него разноски за парламентарни сътрудници и който не разполага с всички необходими за тази цел доказателства, които са на разположение на Парламента, може на първо време да се ограничи до посочване в становището си, представено пред Парламента в отговор на това искане, на извършената от неговия сътрудник работа, като предостави доказателствата, с които разполага, и препрати към доказателствата, които с може да разполага Парламентът.

97

При все това е необходимо да се подчертае, както прави генералният адвокат в точка 70 от заключението си, че в подобно препращане трябва да се посочат достатъчно точно както съответните доказателства, така и фактите, свързани с действителното извършване на работата на съответния сътрудник и с връзката между тази работа и мандата на члена на Парламента, които факти могат да се докажат с тези доказателства. Всъщност тези данни обуславят възможността Парламентът да установи посочените доказателства и да ги разгледа, за да провери дали те действително предоставят поисканото от този член на Парламента доказателство.

98

Ако след като разгледа въпросните доказателства, Парламентът прецени, че те не доказват действително извършената работата от парламентарния сътрудник на съответния член на Парламента или съществуващата връзка между тази работа и упражняването на мандата на последния, той следва, за да гарантира пълното зачитане на правото на защита на посочения член на Парламента, да приложи към преписката тези доказателства, да предостави на същия член на Парламента достъп до преписката при спазване по-специално на изискванията за поверителност и да му даде възможност, ако желае, да допълни становището си.

99

Ето защо с оглед на съображенията, изложени в точки 86—98 от настоящото решение, следва да се констатира, че точка 90 от обжалваното съдебно решение е опорочена от грешка при прилагане на правото, тъй като в нея Общият съд е приел, че освен ако не се посочат мотиви, които могат да се считат за обосновани с оглед на обстоятелствата по делото и на приложимите правила, когато член на Парламента, приканен да докаже действителното извършване на работата на своя парламентарен сътрудник и съществуващата връзка между тази работа и изпълнението на мандата му, поиска това, Парламентът трябва да предостави на този член на Парламента всички доказателства, с които разполага, които „изглеждат релевантни“, без да изисква в подобно искане да се излагат достатъчно точно, в съответствие с условията, посочени в точки 96 и 97 от настоящото решение, както доказателствата, с които може да разполага Парламентът, така и фактите, свързани с действителната работа на този сътрудник и с връзката между тази работа и мандата на члена на Парламента, които факти могат да се докажат с тези доказателства, за да може Парламентът да ги установи с оглед на тяхната проверка.

100

Следователно петото основание трябва да бъде уважено.

101

На второ място, що се отнася до първата част от второто основание и до третата и четвъртата част от третото основание, с които Парламентът оспорва мотивите на обжалваното съдебно решение относно нарушението на правото на защита на TC, тъй като електронните му писма от 2015 г. и 2016 г., данните относно използването на картата на A за достъп до Парламента и информацията за броя на случаите, в които е поискана защита от Парламента за А, не са му били съобщени, следва да се отбележи, че не може да се изисква от институция да приложи към преписката по започната административна процедура данни, които не съществуват или които към датата на започване на тази процедура вече не съществуват.

102

Това съображение не означава, че нерегистрирането на определена информация или несъхраняването на някои данни не може да повлияе на резултата от съответната процедура. Този въпрос обаче не се отнася до правото на достъп до документите, закрепено в член 41, параграф 2, буква б) от Хартата. Той е релевантен за преценката на наличните доказателства и на фактическата основателност на акта, приет от съответната институция след приключване на разглежданата процедура.

103

По-специално в случай като настоящия, в който правният субект, а именно член на Парламента или бивш член на Парламента, трябва да докаже действителното настъпване на определени факти, като в противен случай съответната институция, а именно Парламентът, има право да вземе решение в определен смисъл, би могло да се приеме, че този правен субект е доказал фактите, за които носи тежестта на доказване, въпреки че представените от него доказателства изглеждат недостатъчни, ако се окаже, че тази институция неправилно не е съхранила някои други данни, които биха могли да предоставят по-пълно доказателство.

104

Обратно, би могло да се приеме, че посоченият правен субект не е доказал фактите, за които носи тази тежест на доказване, ако представените от него доказателства са недостатъчни и той не е представил доказателства, които е длъжен да съхранява и да представи при поискване.

105

В случая от точки 85, 86, 92 и 96 от обжалваното съдебно решение е видно, че на 8 юни 2020 г. — датата на започване на процедурата по възстановяване на суми срещу TC — електронните му писма от 2015 г. и 2016 г. вече са били изтрити от системата на Парламента в съответствие с политиката на тази институция за съхраняване на електронните писма, според която електронните писма по принцип се изтриват след 90 дни или по изключение след една година.

106

Освен това от точка 106 от обжалваното съдебно решение е видно, че данните за използването на картите за достъп до Парламента се съхраняват за максимален срок от четири месеца и че намесата на служителите по сигурността на Парламента не е била предмет на официална регистрация.

107

В точки 130 и 131 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приел, че мотивите, които Парламентът излага в писмото от 8 януари 2021 г., за да обоснове непредоставянето на TC по-специално на електронните му писма от 2015 г. и 2016 г., на данните за използването на картата на А за достъп до Парламента и на информацията за броя на случаите, в които е поискана защита от Парламента за А, са неоснователни или недостатъчни и че поради това не може да се изключи, че TC е бил лишен от възможност да осигури по-добре защитата си, упражнявайки надлежно и ефективно правото си на изслушване, гарантирано в член 41, параграф 2, буква а) от Хартата.

108

Първо, от съображенията, изложени в точки 101—104 от настоящото решение, следва, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел по същество, че за да гарантира правото на защита на TC, Парламентът е трябвало да предостави на TC достъп до доказателства, които никога не са съществували или вече не съществуват към датата, на която е започнал процедурата, приключила с приемането на спорното решение, и е изготвил преписката по тази процедура.

109

Второ, без да е необходимо да се преценява дали съхраняването от Парламента на електронни писма на членовете на Парламента за период, който не е определен или е по-дълъг от 90‑те дни, предвидени в действащата към момента на настъпване на фактите по делото политика на съхраняване на електронните писма на Парламента, би могло, както твърди Парламентът, да засегне свободата и независимостта на членовете на Парламента, достатъчно е да се отбележи, както е посочил Общият съд в точка 93 от обжалваното съдебно решение, че не е имало пречка Парламентът да предвиди автоматичното изтриване след изтичането на този срок на електронните писма, които не се съхраняват конкретно от членовете на Парламента и от другите ползватели на системата за електронна поща на Парламента.

110

Общият съд обаче е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел в точка 95 от обжалваното съдебно решение, че тъй като от началото на 2016 г. Парламентът е узнал за „конфликтното положение между [TC и A] по отношение на факта дали [A] е упражнявал дейността си за [TC] при спазване на правилата за парламентарните сътрудници“ Парламентът е трябвало да осигури „съхраняването на електронните писма, с които може да се установи точното естество на дейността на [A] по време на процедурата за уволнение, а ако тя доведе до други съдебни или административни производства, като например процедура по възстановяване на суми — да ги съхранява, докато тези други производства не са приключили“.

111

Всъщност от точки 86, 92 и 96—98 от обжалваното съдебно решение е видно, че Парламентът е поел задължението да следва политика на съхраняване на електронните писма, според която по принцип след 90‑дневен период на съхранение електронните писма се изтриват автоматично, освен ако самите заинтересовани лица не ги запазят. Обстоятелството, че Парламентът е узнал за „конфликтно положение“ между член на Парламента и негов парламентарен сътрудник, не може да обоснове отклоняването на Парламента от това задължение.

112

Това важи в още по-голяма степен, тъй като, за да може да съхранява електронните писма, които могат да са от значение за конфликтното положение между TC и A, Парламентът би трябвало да прегледа техните електронни писма, което би представлявало значителна и необоснована намеса в личната сфера на този член на Парламента и на този парламентарен сътрудник. Впрочем в това отношение следва да се отбележи, както посочва генералният адвокат в точка 87 от заключението си, че съгласно член 4 от устава електронните писма, изпратени от член на Парламента или получени от него, не представляват документи на Парламента и следователно принадлежат на самия член на Парламента.

113

Освен това, за да се произнесе в рамките на процедурите, които евентуално произтичат от това конфликтно положение, изобщо не е било необходимо Парламентът да съхранява, превантивно и по собствена инициатива, електронните писма, разменени между TC и A. В това отношение Парламентът е можел да се опре на изявленията на заинтересованите лица и на представените от тях доказателства, включително евентуално на електронните писма, които някой от тях е запазил и представил.

114

В този контекст следва да се припомни, както бе уточнено в точка 92 от настоящото решение, че членовете на Парламента носят тежестта на доказване по отношение на разходите във връзка с помощта на личните сътрудници.

115

Трето, по съображения, аналогични на изложените в точки 112—114 от настоящото решение, следва да се приеме, че противно на приетото по същество от Общия съд, Парламентът не е бил длъжен и да съхранява данните за използването на картата на А за достъп до Парламента след обичайния им срок на съхраняване, нито да води регистър за действията на служителите си по сигурността, поискани по отношение на A.

116

От съображенията, изложени в точки 101—115 от настоящото решение, следва, че първата част от второто основание, както и третата и четвъртата част от третото основание трябва също да бъдат уважени.

117

На трето място, що се отнася до мотивите, изложени в точки 109—118 от обжалваното съдебно решение относно позоваването от Парламента в писмото от 8 януари 2021 г. на Регламент 2018/1725 — мотиви, които Парламентът оспорва с първата част от третото си основание — Общият съд правилно е отбелязал в точка 110 от това решение, че поисканите от TC данни не могат да се считат за „необходими за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на предоставени на получателя официални правомощия“ по смисъла на член 9, параграф 1, буква а) от този регламент.

118

За разлика от това, както отбелязва генералният адвокат в точки 97 и 98 от заключението си, трябва да се счита, че продължаването на процедура по възстановяване на суми, неправомерно платени от Парламента като разноски за парламентарни сътрудници спрямо член на Парламента, при зачитане на правото на защита на този член на Парламента, отговаря на „конкретна цел от обществен интерес“ по смисъла на член 9, параграф 1, буква б) от Регламент 2018/1725.

119

Следователно, ако лични данни се съдържат в преписката по съответната процедура за възстановяване на суми, този регламент допуска, за да изпълни задължението си по член 41, параграф 2, буква б) от Хартата, Парламентът да предостави на съответния член на Парламента достъп до тези данни при спазване на условията за такъв достъп, предвидени в член 9, параграф 1, буква б) от посочения регламент, като се има предвид, че съгласно този член 41, параграф 2, буква б) достъпът до документите трябва да се предоставя при зачитане по-специално на „легитимните интереси, свързани с поверителността“.

120

От това следва, че твърдяната от Парламента непоследователност на мотивите на обжалваното съдебно решение произтича от грешка при прилагане на правото, тъй като Общият съд неправилно е приел в точка 111 от това решение, че предаването на такива данни не отговаря на „конкретна цел от обществен интерес“ по смисъла на член 9, параграф 1, буква б) от Регламент 2018/1725.

121

При все това, макар в точки 110 и 111 от обжалваното съдебно решение да е счел, че член 9, параграф 1 от Регламент 2018/1725 не може да обоснове предаването на лични данни на член на Парламента, до когото е отправено искане за обосноваване на направените спрямо него разноски за парламентарни сътрудници, в точка 117 от това решение Общият съд е приел, че в случая Парламентът е бил длъжен да предостави на TC достъп до личните данни, съдържащи се в преписката на А, „след като претегли, от една страна, интереса на този [парламентарен сътрудник] отнасящите се до него данни да не бъдат предадени на трети лица, и от друга страна, интереса на [TC] да представи надлежно и ефективно становището си в рамките на образуваната срещу него процедура по възстановяване на суми“.

122

По този начин Общият съд в крайна сметка е приел, че Парламентът е бил длъжен да предостави на TC достъп до личните данни на посочения парламентарен сътрудник при спазване на условия, които по същество са същите като предвидените в член 9, параграф 1, буква б) от Регламент 2018/1725.

123

Следователно при всички положения първата част от третото основание не може да доведе до отмяна на обжалваното съдебно решение и трябва да се отхвърли като неотносима.

124

На четвърто и последно място, що се отнася до личното досие на А, както изтъква Парламентът в рамките на втората част от третото си основание, от член 26, последна алинея от Правилника, приложим за акредитираните парламентарни сътрудници по силата на член 127, първо изречение от УРДС, следва, че със служебното досие на такъв сътрудник може да се правят справки само в кабинетите на Парламента или по защитена електронна връзка и това досие може да бъде предадено на Съда на Европейския съюз само когато е подадена жалба от интерес за съответния сътрудник.

125

В случая от точка 87, последно тире от обжалваното съдебно решение е видно, че TC е поискал от Парламента не да му се даде възможност да направи справка в кабинетите на Парламента или по защитена електронна връзка с личното досие на А, а то да му бъде предадено. Такова предаване обаче би било противоречало на член 26 от Правилника.

126

От това следва, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като по същество е приел в точки 121 и 122 от обжалваното съдебно решение, че Парламентът няма основание да се позове на член 26 от Правилника, за да отхвърли това искане на TC, с мотива че поверителността на съдържащите се в тази преписка документи не може да бъде противопоставена на TC в необходимата степен, за да упражни правото си на изслушване, тъй като впрочем TC е автор на някои от съдържащите се в посочената преписка документи в качеството си на пряк ръководител на A.

127

Ето защо втората част от третото основание също трябва да се уважи.

128

От изложеното по-горе следва, че жалбата трябва да се уважи и да се отменят точки 2 и 3 от диспозитива на обжалваното съдебно решение.

129

При тези обстоятелства не следва да се разглеждат първото и четвъртото основание, нито втората и третата част от второто основание, тъй като са насочени към оспорване на мотиви на обжалваното съдебно решение, които почиват на схващане, за което бе установено при разглеждането на петото основание, че е опорочено от грешка при прилагане на правото.

130

За разлика от това точка 1 от този диспозитив, в която Общият съд е приел, че предметът на жалбата за отмяна е отпаднал и липсва основание за произнасяне по същество по законосъобразността на спорното решение и на дебитното известие, доколкото те се отнасят до възнагражденията, социалните разходи и пътните разноски, свързани с работата на А в периода от 1 април до 22 ноември 2016 г., за сумата от 28083,67 евро, не трябва да се счита за предмет на жалбата в настоящото производство по обжалване, тъй като исканията на Парламента не са отхвърлени по отношение на тази част от обжалваното съдебно решение.

131

Съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, в случай на отмяна на решението от Общия съд, Съдът може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това, или да върне делото на Общия съд за постановяване на решение.

132

В случая фазата на производството позволява да се постанови окончателно решение по делото, що се отнася до първото и второто основание за обжалване.

133

Формално първото основание е нарушение на принципа на спазване на разумен срок, предвиден в член 41, параграф 1 от Хартата. Доводите, изтъкнати от TC в подкрепа на това основание, са обобщени в точки 54 и 55 от обжалваното съдебно решение и са отхвърлени от Общия съд по съображенията, изложени в точки 57—66 от това решение, които не следва да се поставят под въпрос, тъй като TC не е подал насрещна жалба срещу тази част от посоченото съдебно решение (вж. в този смисъл решение от 23 ноември 2021 г., Съвет/Hamas,C‑833/19 P, EU:C:2021:950, т. 81 и цитираната съдебна практика).

134

В рамките на посоченото основание обаче TC изтъква и доводи относно отказа на Парламента в писмото от 8 януари 2021 г. да му предостави поисканите от него данни. Тези доводи, обобщени в точки 70 и 71 от обжалваното съдебно решение, са разгледани от Общия съд заедно с второто основание за обжалване, а именно нарушение на правото на изслушване, на правото на достъп до документите и на задължението за мотивиране, предвидени в член 41, параграф 2 от Хартата, което Общият съд е уважил. Тъй като обжалваното съдебно решение се отменя, посочените доводи следва да се разгледат заедно с второто основание.

135

TC поддържа, че Парламентът е нарушил правото му на изслушване и правото му на достъп до документите, закрепени в член 41, параграф 2 от Хартата, тъй като в спорното решение се е позовал на изводите в решение L/Парламент, без да му представи доказателствата, и по-специално записка на А от 9 май 2016 г., които подкрепят тези изводи. Освен това той счита, че вследствие на политиката на Парламента за съхраняването на електронните писма, която той счита за несъвместима със съображение 22 от Регламент 2018/1725, като твърди, че не е знаел за нея, е бил лишен от възможността да представи доказателства срещу твърденията на Парламента. Освен това той упреква тази институция, че неправилно се е позовала на член 9 от този регламент, за да му откаже достъп до поисканите от него доказателства.

136

От мотивите, изложени в точки 86—116 и 124—126 от настоящото решение, обаче е видно, че не може да се счита, че отказът на Парламента в писмото от 8 януари 2021 г. да предостави на TC поисканите от него данни представлява нарушение на правото му на защита, и по-специално на правото му да бъде изслушан.

137

Първо, в исканията си от 4 август и 22 септември 2020 г., посочени съответно в точки 24 и 26 от настоящото решение, TC само иска да му бъдат предоставени цяла поредица от данни, посочени общо, без да уточни подлежащите на доказване факти, нито данните, с които биха могли да се докажат тези факти. По-специално TC не посочва каква е извършената от А работа, каква е връзката между тази работа и упражняването на парламентарния му мандат и как с поисканите данни, с които разполага Парламентът, би могло да се докажат тази работа и тази връзка.

138

Второ, някои от поисканите данни, а именно електронните писма на TC от 2015 г. и 2016 г., данните относно използването на картата на А за достъп до Парламента и информацията за броя на случаите, в които е поискана защита от Парламента за А, никога не са съществували или във всички случаи не са съществували към датата, на която е започната разглежданата процедура, и следователно към момента, в който TC е подал искането си.

139

Трето, предоставянето на TC на служебното досие на А е забранено съгласно член 26 от Правилника.

140

Що се отнася до довода на TC във връзка с твърдяното позоваване на Парламента в спорното решение на изводите от решение L/Парламент, достатъчно е да се припомни, че както следва от точка 25 от настоящото решение, Парламентът е изпратил на TC копие от решение L/Парламент, така че не може да бъде упрекнат, че в спорното решение е взел предвид данни, до които TC не е имал достъп.

141

Следователно първото и второто основание за обжалване пред Общия съд трябва да се отхвърлят.

142

В останалата част фазата на производството не позволява да се постанови окончателно решение по делото, тъй като Общият съд не е разгледал третото, четвъртото и петото основание, които TC е изтъкнал в подкрепа на жалбата си.

143

Ето защо делото трябва да се върне на Общия съд, за да се произнесе по тези основания.

144

Тъй като делото трябва да се върне на Общия съд за ново разглеждане, Съдът не следва да се произнася по съдебните разноски, направени в настоящото производство по обжалване.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши: